След като Принс се подобри, бях взела твърдото решение, че повече няма да му давам лекарства и специализирана храна. Затова започнах да чета какви храни би следвало да приема организъм, който страда от неразположения с черния дроб и жлъчката. Разбира се, спрях се само на онези зеленчуци и меса, които са подходящи за кучета и същевременно набавят необходимите полезни вещества.
Първоначално бе хранителен режим, към който околните определено бяха скептични. Някак им звучеше прекалено наивно да смятам, че Принс би се хранил доброволно със сготвени зеленчуци и месо. Специално за проблемите, които се опитвахме да преборим с храната, менюто беше богато на зеленчуци в зелен цвят (които се оказа, че са благотворни за целта) и предимно птиче месо (поради ниското съдържание на мазнини). Беше забавно да наблюдавам реакциите на хората след като навлизах в детайли за нещата, които му приготвях. Всички бяха категорични, че това съвсем няма да е вкусно за кучето и бяха напълно убедени, че купичката ще бъде подминавана, а храната недокосвана.
Артишок, броколи, брюкселско зеле, спанак, магданоз, карфиол, сладък картоф, зехтин, моркови, цвекло, селъри, месо. В най-различни комбинации, това бяха съставните части на храната на Принс за известно време. За полезните им качества ще говоря по-нататък. Най-важното беше, че повече прояления на проблемите нямаше. А за всеобща изненада и огромно мое удоволствие, закуската и вечерята се чакат с трепетно с подскачане и лай, а купичката нито веднъж не бе подмината. Напротив – прецизно облизана, а аз съм вънаградена с танца на щастливото куче и задължителна целувка за благодарност.
Когато Принс стана член на нашето семейство преди 11 години, не ми бяха познати алтернативи на комерсиалната кучешка храна. На приятелите ми с домашни любимци – също. В момента има достатъчно разнообразие и е въпрос на информиран избор с какво ще храните вашия куч. Дали ще са гранули, консерви, пачове, сурова храна или пък ще се спрете на домашно приготвена такава, решението е изцяло Ваше. Преди четири години аз направих своя избор, но се случи по трудния начин – трябваше да минем през лекарския кабинет и да се поуплашим. Разбира се всеки вариант на хранене има своите предимства и недостатъци. Аз предпочитам да купя всеки един продукт в суров вид, да го обработя термично, така че да запазя полезните му вещества в най-голяма степен и накрая да знам точно какво слагам в купичката на Принс – нищо излишно и вредно. И тъй като всеки път първо пробвам аз, трябва да призная, че не само ухае прекрасно, но е и адски вкусно.
Вярвам, че храната лекува и много се радвам, че успявам със своите усилия и любов да превръщам хапването в истински празник за моя Принс. Защото моите решения днес оказват влияние върху пълноценния му живот всеки ден.
В кухнята на Принс 