Проблемът и решението

Принси се оказа много странна комбинация между лакомо и капризно куче. Не помня да е имало случай, в който да седнем на масата и той да не проси настоятелно, дори нахално храна. Независимо къде сме били – на гости, вкъщи, в заведение или просто ядем на крак. В същото време обаче не беше рядкост да подминава напълнената си с кучешка храна паничка.

Винаги съм купувала възможно най-висок клас храна за него и през ум не ми е минавало да пестя средства от това, смятайки го за най-правилното решение. Водейки се от желанието да купувам за моето куче най-доброто, което се предлага в специализираните магазини, бях убедена, че колкото по-скъпа е храната, то толкова по-висок клас е, респективно по-добра от останалите.

Изпадала съм в сериозни размисли и страсти, прекарвайки близо час в зоомагазина, четейки съдържание, полезни ефекти и не на последно място преценявайки размера на гранулите, за да не се окажат прекалено едри за него, имайки предвид лакомията му. Прибирам се с огромно задоволство от направения избор, сипвам нетърпеливо в купичката и очаквам гранулите да изчезнат за секунди. И следва неприятната изненада – вместо наслада аз получавам една намръщена, разочарована муцуна, която обвинително ме гледа, защото я обричам на глад. Смесвала съм гранули и консерви, за да го подлъжа да яде – в повечето случаи отново неуспешно.

Пробвах всички гранули и стигнах до извода, че той просто е едно капризно кутре, което на моменти не е в настроение за агнешко, друг път – дивечово или риба. После пък идва момент, в който не харесва любимото пилешко, свинско, че дори и обожаваните зеленчуци. Което беше странно, защото, винаги, когато съм приготвяла храна за нас, преди да бъде овкусена за човеци, съм черпила Принс с сварено месце, задушени зеленчуци или пресни такива. И не е имало случай, в който да не ги изяде. По-късно обърнах внимание и на разликата с приема на вода след хранене с купена кучешка храна и изцяло приготвена от мен.

Принс е наистина много лакомо куче. Слагаш в паничката и, ако е храна, която харесва, докато се обърнеш, всичко е ометено. И понеже гранулите изчезваха за секунди, понякога не бях сигурна дали изобщо си прави труда да ги дъвче или директно ги поглъща (причината да внимавам с размера им). С това си обяснявахме и редките случаи, в които повръщаше последното погълнато от купичката.

До една сутрин, в която повръщането не беше еднократно, а продължи. И тъй като стомахът му вече беше напълно изпразнен, повръщаше единствено стомашен сок. Вкъщи започнахме да връщаме лентата назад и да се чудим какво може да се е случило. Наблюдавахме реакциите на Принс – не се влошаваше, но не се и подобряваше и беше време да отидем на лекар. През главите ни минаваха мрачни мисли – от погълната отрова при сутрешна разходка до погълнат предмет вкъщи.

След хронологично и детайлно разясняване при лекарите, направени изследвания и рентгенова снимка, последва убийственото очакване на резултатите, тъй като основното съмнение беше за предмет в стомаха. Ако се окажеше вярно, решението щеше да е операция.

За щастие стомахът се оказа чист, но кръвните изследвания показаха отлонение в показателите за черен дроб и жлъчка. Лекарите не бяха категорични, но след обмисляне на възможните причини съществуваше немалка вероятност проблемът да е провокиран от храната му. Последва терапия с лекарства и задължителното хранене със специализирана храна за кучета с подобен проблем. Тезу гранули отново се оказаха не сред любимите му и трябваше да измисляме варианти, в които да го прилъжем да яде. Принс се оправи, но аз не можех да рискувам този проблем да се повтори. Самото усещане на вина, че аз с избора на храна, съм причинила на това беззащитно 4-килограмово същество страдание, бе достатъчно, за да взема решение, че той повече купена от магазин храна, няма да консумира.

В мен бушуваха едновременно чувство за вина, отговорност, яд и непримиримост. Обърнах се за помощ към една дама, чието същество трепти за животните. Не, не е ветерирар, а една смела жена, която е спасила живота на всякакви животинки – птици, котки, таралежи и много, много кучета. Тя е и олицентворение на обичта към животните във всичките й проявления – любов, грижа, защита. Казва се Ани, кръстницата. Споделих й всичко. Просто знаех, че решението за моя Принс не е в лекарствата и специализираната храна. Думите, които промениха всичко, бяха “Какво би направила, ако някой твой близък има подобен проблем… Ще почетеш, ще подбираш продуктите спрямо проблема и ще изготвиш правилната диета. Храната лекува.” Това беше краят на лекарствата, гранулите, консервите, пакетираната храна и проблемите с храненето на Принс. И не на последно място – оттогава насам не е имало случай, в който в паничката да е останала и трохичка от храната му, приготвена с любов и грижа вкъщи.

Положителните ефекти от промяната в храненето са много:

• здравословно тегло;
• лъскава и гъста козина;
• без газове;
• енергичност;
• отлично фукционираща отделителна система;
• без лош дъх;
• нестихващ апетит и винаги празна купичка.