Започвам с малко лирично отклонение, но, онези от Вас, които се чувстват родители на своите косматковци (и не се притесняват да го показват пред околните), ще ме разберат много добре. Често съм ставала свидетел на разни грозни подмятания от сорта “деца правете, какво се занимавате с тези кучета” и наистина ми е ставало много криво. Независимо дали това подхвърляне е било насочено директно към мен или към някой от същата порода, а именно друг любящ стопанин на животинка. В моите очи, аз и всички вие, които с любов, отговорност и благодарност отглеждаме своите деца на четири лапи, сме техни родители.
Когато сме взели решение да се грижим за друго живо същество, което е изцяло заивисимо от нас, би трябвало да подходим достатъчно отговорно и по отношение на неговите хранителни нужди. Вие бихте ли живяли единствено с пакетирани храни? А бихте ли давали на детето си ежедневно и целодневно само и единствено съдържание, купено от рафтовете на магазините? Едва ли. Колкото и добре да изглежда, колкото и да е лесно и просто да купите и да можете да просто да го пъхнете в чантата си, изминавайки хиляди километри без да се тревожите, че няма да се развали. Защо тогава да го правим с домашните си любимци…
Когато купувате храна за своето куче, предполагам повечето от Вас са обръщали внимание на съдържанието на опаковката. Да, разнообразието е огромно. Няма ли да предпочетете да знаето точно какво слагате в неговата купичка? Как е приготвено, колко е полезно и дали всъщност осигурява онези необходими вещества, които са изключително важни за съществуването на един здрав организъм? А как ви звучи всичко това да е възможно, и същевременно да бъде изключително вкусно… Не единствено спрямо моята собствена представа, но най-вече за тях, нашите косматковци (подчертавам дебело, че аз пробвам всичко преди да го дам на моя куч, не само в процеса на готвене, а и след като вече съм сглобила менютата)?
След като вече съм наясно кои продукти от животинския и растителния свят са подходящи за кучета и каква реално е полезната им стойност за тях, и съм готвила за Принс достатъчно на брой пъти (години), вече процесът ми е много по-лесен и се справям доста по-бързо в планирането.
На първо място си правя списък с всички продукти, които ще са ми необходими, за предстоящото приготвяне на домашна храна за моя куч. Вече имам изготвени няколко различни менюта, за които ще разкажа в следваща статия, които са балансирани, но и различни, за да има разнообразие и в храненето на Принс. Зная все по-прецизно от кое колко ще ми е необходимо, за да мога да пазарувам и в последствие използвам максимално ефективно.
На второ място – пазарувам продуктите за своето куче от магазините, от които пазарувам и за семейството си. Не правя компромис с качеството и не бих дала нещо на него, което ние самите не бихме консумирали. Така сама подбирам продуктите и съм напълно наясно с тяхното качество от самото начало още при пазаруването, за да мога да изготвя едновременно меню с ясно съдържание и без наличие на загадъчни съставки. Тук ще отбележа, че в менютата отсъстват зърнени култури, които са потенциални алергени.
Трето, приготвяне на храната. След като съм сортирала продуктите по менюта, преминават през подходяща термична обработка, така че да се запазят максимално техните полезни вещества, като в същото време се унищожават и болестотворни организми и бактерии. Без преваряване или недосготвяне.
Четвърто по ред идва сглобяването на менюта по предвартелно изготвения план така, че да имаме разнообразие и наличие на основните хранителни вещества (вода, протеини, мазнини, въглехидрати, минерали и витамини) за една балансирана диета, която е от изключителна важност за развитието и здравето на нашите домашни любимци.
На последно място идва съхранението. Не използвам консерванти. Готвя на Принс по-голямо количество храна и я замразявам дълбоко веднага след нейното приготвяне. По този начин имам различни менюта, следя намаляването на неговата храна, за да мога да планирам кога отново ще трябва да му сготвя. Храната се разпределя по порции и менюта и веднъж размразена, може да се съхранява в хладилник до 7 дни. В момента, в който му дам последната порция, изваждам нова, която се размразява докато дойде време за следващо хранене. Разбира се съществува опция да бъде допълнително затоплена.
Мога да споделя, че откакто приготвям сама храната на Принси, по часовник съм чакана с нетърпелив танц за сервирането, а след хранене съм винаги възнаграждавана с целувка за благодарност 🙂
В кухнята на Принс 